malka_i_jestoka (Емили)
24 107
Feb 8, 2009, 8:05 PM

Моето утре 

  Poetry
730 0 3

 

Всяка сутрин красива

отломки от пода събирам.

След нощен кошмар се опомням.

Господи, още съм жива!

 

Синевата нахалос раздава

копнежи, които отпивам.

Солени са малко, признавам,

но вкусът им жажда разпалва.

 

Дори и да знам, че ще падна,

слепешката вятъра яхвам.

Опустошена макар да съм, вярвам -

да гониш мечтите си струва.

 

Красива, вярваща, хладна,

с утринта под ръка продължавам.

Отломките смело подритвам,

защото моето утре го има!

 

© Емили All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Дори и да знам, че ще падна,

    слепешката вятъра яхвам.

    Опустошена макар да съм, вярвам -

    да гониш мечтите си струва."
    БРАВО!Много ми хареса!ПОЗДРАВИ
  • Отдавна не съм срещала оптимистичен финал струва ми се... Това си е направо за потупване по рамото. Не се шегувам. Харесва ми!
  • Харесах.
Random works
: ??:??