Моето утре
Всяка сутрин красива
отломки от пода събирам.
След нощен кошмар се опомням.
Господи, още съм жива!
Синевата нахалос раздава
копнежи, които отпивам.
Солени са малко, признавам,
но вкусът им жажда разпалва.
Дори и да знам, че ще падна,
слепешката вятъра яхвам.
Опустошена макар да съм, вярвам -
да гониш мечтите си струва.
Красива, вярваща, хладна,
с утринта под ръка продължавам.
Отломките смело подритвам,
защото моето утре го има!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емили Все права защищены
