Всяка сутрин красива
отломки от пода събирам.
След нощен кошмар се опомням.
Господи, още съм жива!
Синевата нахалос раздава
копнежи, които отпивам.
Солени са малко, признавам,
но вкусът им жажда разпалва.
Дори и да знам, че ще падна,
слепешката вятъра яхвам.
Опустошена макар да съм, вярвам -
да гониш мечтите си струва.
Красива, вярваща, хладна,
с утринта под ръка продължавам.
Отломките смело подритвам,
защото моето утре го има!
© Емили Все права защищены
слепешката вятъра яхвам.
Опустошена макар да съм, вярвам -
да гониш мечтите си струва."
БРАВО!Много ми хареса!ПОЗДРАВИ