levkov87 (Илия Левков)
104 61
4.06.2012 г., 9:14 ч.

Моето вдъхновение - времето 

  Поезия » Друга
430 0 4

Времето най-после се оправи,

стига вече, лошото нека ни забрави,

от слънцето дойде ми настроение,

за капак - и малко вдъхновение.

 

Да ви пиша пак дошло ми е време,

въпреки че на някого хич не му дреме,

а аз тъй силно се вълнувам,

изпълнен с живот, весело танцувам.

 

 На какво ли заприлича музата моя,

 иде ми да хвана пътя зад завоя,

 но стига глупости съм писал,

 да ви питам:как сте? - има ли смисъл!

© Илия Левков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • не съм се замислял и аз,но май наистина е така..
  • Прочетох доста от всичко написано от теб.Разбирам подтекста на стихотворението.След толкова печал и непреодолима болка,нещо те е накарало да се почувстваш малко по-добре и "Времето най-после се оправи"
    Прекалено тежко си преживял нещата и сякаш "прохождаш" след дълго и тежко боледуване.
  • незнам и аз,но и да питам сърцето си няма да ми отговори,а всичко ми идва от вътре,думите,сякаш видение,което втори път не се появява,за мен остава само да го напиша,пък каквото излезе..
  • Надраскали сте нещо в рими, но защо?
Предложения
: ??:??