на Емо
Мога да бъда и хубава.
Тиха. Стремително бяла.
Мога да плача зад ъгъла
в ден на внезапна раздяла.
Мога да помня очите ти.
Мога скръбта да забравя
и да пилея безсмислено
своите дни като плява.
Щом пожелая във тъмното
ставам сестра на звездите.
Птичета топля премръзнали.
Тичам на вълк по следите.
И по лицето на утрото
мога дори да гадая.
Не мога........
пак да обичам,
откакто ти скиташ из Рая...
© Нина Чилиянска Всички права запазени