Мога и да съм красива -
бяла врана в черно ято.
Във сълзица да се скривам.
В скреж да зъзна посред лято.
Мога и да съм послушна.
Ветровете да запридам.
Като паяче да шушна.
Да съм строга като мида.
Мога и да съм доволна -
лъч в окото на кошута.
Стрък трева, самотна, волна,
дума, никъде не чута.
Сигурно ще те обичам.
Ако мога, ако искам.
Аз съм призрачно момиче
и с луната съм си близка.
© Нина Чилиянска Всички права запазени