"Ел я съм само нежна жена..."
Фахрета Яхич

Когато вън дочуеш
тих и трепетен
шума от мойте стъпки,
не бързай очите да затваряш,
да заспиваш -
ще те докосна -
уморена, тръпнеща,
очакваща в ласка
топла да се свия.
Да впия жадно
пръсти в твойте длани
и да те моля
отново да посрещнеш любовта ми.
Не хлопвай под носа ми
пътната врата.
Поне веднъж послушай
зова ранен на плачеща душа.
Послушай как сърцето
забързано тупти...
В миг сливат се Земята и Небето
с цвета зелен на моите очи.
И там, в изумрудените
бистри езера,
погледай как изнизва се
твойта самота...
Виж я как препуска – дива,
не обяздена, шеметна нежност.
Как на гърдите ти заспивам
със спомена за свята безметежност...

18.11.2008г.