8.08.2010 г., 23:31

Мога да те обичам

2.1K 0 22

 

 

Мога да те гледам с часове… с дни -

толкова си хубава!

Не мога да ти се наситя -

толкова са различни и красиви

ъгълчетата ти,

извивките ти,

висините,

падините…

… цялата си хубава…

Обичам да те разглеждам

и да ми разказваш за себе си -

за миналото си,

да измислям бъдещето ти,

да съзнавам, че съм част

от твоето настояще.

Обичам да слушам за теб.

И да разказвам за теб.

 

И можеше спокойно

да нося в себе си

тази перверзна любов,

ако не бяха такива

някои твои мъже,

някои твои жени,

които те превръщат

в нещо,

което ме е срам да назова.

И това безпокойство

да те наричам моя,

въпреки тях,

ме остранява,

остранява…

 

Някой ден, в някой час,

ще те гледам отдалеч,

ще се смея, че си била моя

и ще отричам, че си ми родина.

 

Ти също няма да ме помниш.

Те няма да знаят.

 

Мога да те обичам.

Мога да се отродя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Идеми Дойдеми Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • те тука трябваше - благодаря за прочита ))))


    хихиии

  • Хареса ми!!!
  • Към Идеми относно междинните критики - Напушва ме смях - Идеми.... просто поеми въздух и ... нема смисъл да отговаряш. От най-ранна детска възраст ненавиждам да ми слагат тиранти или да ме пъхат в рамки :::))
  • моля, просто добави идемидойдеми, долу, като автор

    така излиза и в блога ми, откъдето по принцип преди време имаше връзка и към фб

    но щом те е развълнувало, а и очакваш да развълнува и други - за мен е удоволствие


    благодаря ти, че си усетил толкова много от нотките в текста...
  • Трудно е в тези дни да напишеш нещо за родината си...
    "високи сини планини... небето като от коприна???"
    Това не става!
    Ти си успяла Идеми. С красота, сенки, иносказателност, горчивина, сладост любов и дори... един прекрасен еротизъм.
    По хубаво съвременно стихотворение за родината не съм чел.
    Бих го цитирал във ФБ ако разрешиш. Би ли?

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...