8 авг. 2010 г., 23:31

Мога да те обичам

2.1K 0 22

 

 

Мога да те гледам с часове… с дни -

толкова си хубава!

Не мога да ти се наситя -

толкова са различни и красиви

ъгълчетата ти,

извивките ти,

висините,

падините…

… цялата си хубава…

Обичам да те разглеждам

и да ми разказваш за себе си -

за миналото си,

да измислям бъдещето ти,

да съзнавам, че съм част

от твоето настояще.

Обичам да слушам за теб.

И да разказвам за теб.

 

И можеше спокойно

да нося в себе си

тази перверзна любов,

ако не бяха такива

някои твои мъже,

някои твои жени,

които те превръщат

в нещо,

което ме е срам да назова.

И това безпокойство

да те наричам моя,

въпреки тях,

ме остранява,

остранява…

 

Някой ден, в някой час,

ще те гледам отдалеч,

ще се смея, че си била моя

и ще отричам, че си ми родина.

 

Ти също няма да ме помниш.

Те няма да знаят.

 

Мога да те обичам.

Мога да се отродя.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Идеми Дойдеми Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • те тука трябваше - благодаря за прочита ))))


    хихиии

  • Хареса ми!!!
  • Към Идеми относно междинните критики - Напушва ме смях - Идеми.... просто поеми въздух и ... нема смисъл да отговаряш. От най-ранна детска възраст ненавиждам да ми слагат тиранти или да ме пъхат в рамки :::))
  • моля, просто добави идемидойдеми, долу, като автор

    така излиза и в блога ми, откъдето по принцип преди време имаше връзка и към фб

    но щом те е развълнувало, а и очакваш да развълнува и други - за мен е удоволствие


    благодаря ти, че си усетил толкова много от нотките в текста...
  • Трудно е в тези дни да напишеш нещо за родината си...
    "високи сини планини... небето като от коприна???"
    Това не става!
    Ти си успяла Идеми. С красота, сенки, иносказателност, горчивина, сладост любов и дори... един прекрасен еротизъм.
    По хубаво съвременно стихотворение за родината не съм чел.
    Бих го цитирал във ФБ ако разрешиш. Би ли?

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...