Aug 8, 2010, 11:31 PM

Мога да те обичам

  Poetry
2.1K 0 22

 

 

Мога да те гледам с часове… с дни -

толкова си хубава!

Не мога да ти се наситя -

толкова са различни и красиви

ъгълчетата ти,

извивките ти,

висините,

падините…

… цялата си хубава…

Обичам да те разглеждам

и да ми разказваш за себе си -

за миналото си,

да измислям бъдещето ти,

да съзнавам, че съм част

от твоето настояще.

Обичам да слушам за теб.

И да разказвам за теб.

 

И можеше спокойно

да нося в себе си

тази перверзна любов,

ако не бяха такива

някои твои мъже,

някои твои жени,

които те превръщат

в нещо,

което ме е срам да назова.

И това безпокойство

да те наричам моя,

въпреки тях,

ме остранява,

остранява…

 

Някой ден, в някой час,

ще те гледам отдалеч,

ще се смея, че си била моя

и ще отричам, че си ми родина.

 

Ти също няма да ме помниш.

Те няма да знаят.

 

Мога да те обичам.

Мога да се отродя.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Идеми Дойдеми All rights reserved.

Comments

Comments

  • те тука трябваше - благодаря за прочита ))))


    хихиии

  • Хареса ми!!!
  • Към Идеми относно междинните критики - Напушва ме смях - Идеми.... просто поеми въздух и ... нема смисъл да отговаряш. От най-ранна детска възраст ненавиждам да ми слагат тиранти или да ме пъхат в рамки :::))
  • моля, просто добави идемидойдеми, долу, като автор

    така излиза и в блога ми, откъдето по принцип преди време имаше връзка и към фб

    но щом те е развълнувало, а и очакваш да развълнува и други - за мен е удоволствие


    благодаря ти, че си усетил толкова много от нотките в текста...
  • Трудно е в тези дни да напишеш нещо за родината си...
    "високи сини планини... небето като от коприна???"
    Това не става!
    Ти си успяла Идеми. С красота, сенки, иносказателност, горчивина, сладост любов и дори... един прекрасен еротизъм.
    По хубаво съвременно стихотворение за родината не съм чел.
    Бих го цитирал във ФБ ако разрешиш. Би ли?

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...