Мога да те обичам
Мога да те гледам с часове… с дни -
толкова си хубава!
Не мога да ти се наситя -
толкова са различни и красиви
ъгълчетата ти,
извивките ти,
висините,
падините…
… цялата си хубава…
Обичам да те разглеждам
и да ми разказваш за себе си -
за миналото си,
да измислям бъдещето ти,
да съзнавам, че съм част
от твоето настояще.
Обичам да слушам за теб.
И да разказвам за теб.
И можеше спокойно
да нося в себе си
тази перверзна любов,
ако не бяха такива
някои твои мъже,
някои твои жени,
които те превръщат
в нещо,
което ме е срам да назова.
И това безпокойство
да те наричам моя,
въпреки тях,
ме остранява,
остранява…
Някой ден, в някой час,
ще те гледам отдалеч,
ще се смея, че си била моя
и ще отричам, че си ми родина.
Ти също няма да ме помниш.
Те няма да знаят.
Мога да те обичам.
Мога да се отродя.
© Идеми Дойдеми All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми!!!
-
Към Идеми относно междинните критики - Напушва ме смях - Идеми.... просто поеми въздух и ... нема смисъл да отговаряш. От най-ранна детска възраст ненавиждам да ми слагат тиранти или да ме пъхат в рамки :::
)) -
моля, просто добави идемидойдеми, долу, като автор
така излиза и в блога ми, откъдето по принцип преди време имаше връзка и към фб
но щом те е развълнувало, а и очакваш да развълнува и други - за мен е удоволствие
благодаря ти, че си усетил толкова много от нотките в текста... -
Трудно е в тези дни да напишеш нещо за родината си...
"високи сини планини... небето като от коприна???"
Това не става!
Ти си успяла Идеми. С красота, сенки, иносказателност, горчивина, сладост любов и дори... един прекрасен еротизъм.
По хубаво съвременно стихотворение за родината не съм чел.
Бих го цитирал във ФБ ако разрешиш. Би ли? -
здравейте, приятели на словото
и вие, смешници -
!!!
-
и това го помня
-
Можеш! И не само, ще я обичаш... въпреки всичко!
-
аз пък съм тъп но упорит
... както се казва
вярвам че - нещата ще се оправят
вярно е че съм тъжен човек и заложник на себе си и обстоятелствата но надеждата че дъщеря ми ще е свободен и щастлив човек ... ме крепи
(разсъждава в началото на деня скучаещият поетстващ мързеливец доказвайки че е един от тези :
...
които те превръщат
в нещо,
което ме е срам да назова.)
ще се оправят нещата. -
Белите стихове не са ми специалитет, но началната част е нещо зациклила, по моему.
-
изобщо не се безпокой да я наричаш "моя"
защото тя наистина е навсякъде (по презумпция и не само)
да.
-
Красиво!
-
Красива идея! В началото заблуждава - че става въпрос за жена, а след това - интересен развой и неочакван край!
-
Много е хубаво!
-
И НА МЕН МИ ХАРЕСА!ИСКРЕНО!!!
-
Красив стих!!!
-
...
-
Благодаря!
-
споменавам те в него
нямаше как да не отбележа
-
Много хубав стих хареса ми родолюбието ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
хихиии