Мога и сама
Затвори ли вратата ти след тебе?
Заличи ли и последните следи,
успя ли да откраднеш къс от мене?
Ако е ненужен, просто го хвърли.
Не бой се и без него ще живея,
нищо, че отново ще боли.
Сили имам нов да си посея,
ще го поливам с моите сълзи.
И след тебе няма да поглеждам,
нали затвори нашата врата.
В мене чувства нови ще отглеждам,
ти тръгвай... Аз мога и сама!
2005
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
