Затвори ли вратата ти след тебе?
Заличи ли и последните следи,
успя ли да откраднеш къс от мене?
Ако е ненужен, просто го хвърли.
Не бой се и без него ще живея,
нищо, че отново ще боли.
Сили имам нов да си посея,
ще го поливам с моите сълзи.
И след тебе няма да поглеждам,
нали затвори нашата врата.
В мене чувства нови ще отглеждам,
ти тръгвай... Аз мога и сама!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
