11 нояб. 2006 г., 11:00

Мога и сама

1.2K 0 15

Затвори ли вратата ти след тебе?

Заличи ли и последните следи,

успя ли да откраднеш къс от мене?

Ако е ненужен, просто го хвърли.

Не бой се и без него ще живея,
нищо, че отново ще боли.

Сили имам нов да си посея,

ще го поливам с моите сълзи.

И след тебе няма да поглеждам,

нали затвори нашата врата.

В мене чувства нови ще отглеждам,

ти тръгвай... Аз мога и сама!

                                      
                                             2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Нилсън Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, скъпа справила си се и със самия стих и с героя от него,оправна жена си
  • Гузна съвест прокрадва се в нощта,
    опитва се вратата тежка да отвори,
    но ще открие ли поръсена от пепелта
    душата моя или дълбоко нея ще зарови!

  • Поскръцна гузно тежката врата
    и хлад душите ни пролази
    с онази спицифична самота,
    прегърната с черните талази.

    -Пусни го миличка, та той е мъж-
    пое по пътя на различие,
    но прага ти прекрачи ли веднъж,
    ще срине мяра на приличие...

    Виелицата стихна в стон-
    вратата жално проговори
    и сянката на тъмния бълкон
    ехидно злобна паст разтвори.

  • Сили имам...
    * * *
    Имаш и още как! Поздрав, Кити, много ми хареса!
  • Силна жена си мила, желая ти успех!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...