Мога ли да понеса повече от две истини наведнъж,
Да бъда истински с теб,
Да престана да вярвам в приказките,
Защото принцесите отдавна дезертираха в някаква
Друга, порно-реалност?

Мога ли да понеса рано сутрин да се погледна
В огледалото, да видя раните от снощи...
...От така нарачената любов?

(Няма да мога да ги видя, тези рани са невидими, те са
раните в ума ми, които ти остави с последните
Си думи...)

Мога ли да понеса липсата на рима в стиховете си,
Мога ли да понеса алергията си към клишета и кича,
Целият този Кич, който си заслужава главната буква?

Мога ли за момент да не бъда толкова

Нравоучителен,
Досаден,
Влюбчив,
Изоставен,
Въртящ се в един и същ кръг, непрестанен кръг,
Вечно забравям колко е часът...?

Лондон не напуска съня ми,
Тъй както
Аз не напускам Тъмнината,
Аз съм на сигурно и знам:

Докато съм с теб всичко мога да понеса...