31.10.2006 г., 1:35

Мога, но не искам

1.5K 0 5
Не искам да си тръгвам още. Не!
А знам, че мога да го сторя...
Светът е пълен с чакащи мъже,
все нечия врата ще се отвори.
Не мога да си тръгна ей така,
какво, по дяволите, ме възпира!?
Не е заради култа към дълга,
не е заради сносната квартира...
Не е, защото нямам вариант,
с който мога да изплувам.
Не е заради стария "Трабант",
или защото се срамувам.
Не ми се ще да те оставя сам.
С кого ще спориш заядливо?
Не ми се тръгва - да,
защото знам, че няма да съм
по-щастлива!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиса Арбалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...