Oct 31, 2006, 1:35 AM

Мога, но не искам

  Poetry
1.5K 0 5
Не искам да си тръгвам още. Не!
А знам, че мога да го сторя...
Светът е пълен с чакащи мъже,
все нечия врата ще се отвори.
Не мога да си тръгна ей така,
какво, по дяволите, ме възпира!?
Не е заради култа към дълга,
не е заради сносната квартира...
Не е, защото нямам вариант,
с който мога да изплувам.
Не е заради стария "Трабант",
или защото се срамувам.
Не ми се ще да те оставя сам.
С кого ще спориш заядливо?
Не ми се тръгва - да,
защото знам, че няма да съм
по-щастлива!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиса Арбалова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...