21.04.2008 г., 20:25

Могат ли цветята да говорят?...

1.8K 1 6

                                              Честит празник на патерици, на всички Цветни хора...

 

 

 Могат ли цветята да говорят?...

 

Могат ли цветята да говорят,

с думички или...?

Чувал съм пчеличките да спорят,

че във тях живеят истински съдби...

 

Вятърът веднъж донесе

аромат на Момина сълза,

питах го дали от цвете

или от душата на жена?

 

В чашките Лалетата събират

чиста утринна роса,

пеперудите от нея пият

и ни носят красота...

 

Ето я и прелестната Роза,

всеки иска нея да краде

и така ни отговаря на въпроса

може би... защо боде...

 

Слънчогледи пъстроцветни

казват ни кога денят

ще се скрие и игрите летни

ще отстъпят място на съня...

 

Минзухари палят своите свещички,

ражда се животът нов,

за да светят в детските очички -

Вяра, Щастие, Любов...

 

Белоснежното Кокиче,

първо то снега пробива

и подсказва на момиче

с зимата да се сбогува...

 

Ах... пропуснах да Ви кажа нещо,

добре, че е туй цвете Незабравка,

тя подшушна ми най-вещо,

че "старата любов ръжда не хваща"...

 

Могат ли цветята да говорят,

с думички или...?

Чувал съм и хората да спорят,

че от тях се раждат нашите мечти...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления!
  • Могат...и още как...и се раждат мечти...
    Светъл, празничен стих...личи си, че е писан с обич!
  • С благодарност за Букета - подреден с аромат богато надарен!
  • Благодаря ти за удоволствието, което изпитах!Получил се е красив и ароматен стих!
  • Много свежо и кипро ! Хареса ми ! Поздрав от един цветен човек!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...