valcanyon (Валентин Миленов)
752 1854
7.01.2021 г., 1:11 ч.

Моите Българи 

  Поезия » Философска
536 0 2

                   Моите Българи

 

 

Вървя и гледам хората с тъга,

моите българи са навели глава.

Те бяха горди и смели някога,

сега са тъжни,с живота водят борба.

 

Гледам очите им и виждам сълза,

стискат я с клепачите но има тъга.

Тя се спуска и изгаря техните лица

пада бавно и попива я майката земя.

 

Старите хора спомнят си само младоста,

младите с куфари отиват в чужбина.

Там ще родят своите български деца,

а те ще станат гражданите  на света.

 

А тя нашата тъжна,българска родна  земя

вече не ражда плодове както някога.

Напукана от жажда за вода и свобода,

попила някога на героите си кръвта.

 

Моите българи са обикновени,част от мен,

аз ги виждам и живея с тях всеки ден.

Борят се ,оцеляват по български тук и сега,

останали в България,в трудности и нищета.

 

 

 

 

 

 

© Валентин Миленов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??