Моите Българи

                   Моите Българи

Вървя и гледам хората с тъга,

моите българи са навели глава.

Те бяха горди и смели някога,

сега са тъжни,с живота водят борба.

Гледам очите им и виждам сълза,

стискат я с клепачите но има тъга.

Тя се спуска и изгаря техните лица

пада бавно и попива я майката земя.

Старите хора спомнят си само младоста,

младите с куфари отиват в чужбина.

Там ще родят своите български деца,

а те ще станат гражданите  на света.

А тя нашата тъжна,българска родна  земя

вече не ражда плодове както някога.

Напукана от жажда за вода и свобода,

попила някога на героите си кръвта.

Моите българи са обикновени,част от мен,

аз ги виждам и живея с тях всеки ден.

Борят се ,оцеляват по български тук и сега,

останали в България,в трудности и нищета.