Моите музи
Седя пред Вас, Величествени Музи.
А вие ме поглеждате с гордост.
- Пиши за мен! - ми казва смело Ярост,
- пораждам толкова конфликти...
Нима на никому не ще е интересно
как бъркам и съдби, и цифри...
Пиши, че съм герой, че мога
да предизвикам нечии здрави нерви.
Пиши, че всичката тревога
пораждам аз и моите незнайни дебри...
Защо пък не за мен?! – изписка изведнъж Тъгата.
Та аз съм толкова велика!
Познаваш ме чудесно, знаеш правилата.
Ти знаеш как унищожително политам
и знаеш как съм ненадмината в сълзите!
И с теб се срещаме така неспирно,
че нямам нужда от реклама...
В мен се разпознават много хора,
така че няма никому да е банално...
- Пиши за мен! – Надигна се Страстта.
За мене може много да се пише...
Погубвам младост, правя чудеса
и появя ли се, ти трябва помощ Свише!
За моя Милост има книги много,
така че съм известна и на теб
и в твоето сърце оставих ярко лого,
та заслужавам някой ред...
– За мене нищичко ли няма да напишеш?! -
обади се свенливо Радостта.
Нали ти подарих прекрасни мигове...
Та знаеш що е щастие сега...
Е, вярно, аз за теб съм доста бедна,
емоции ти дадох нявга... затова
забравила си ме, но не е ли редно
едничка думичка да споменеш за мен сега?!
-Любов? Любоов? Защо мълчиш така сломено?
Не искаш ли да пиша и за теб?
Не заслужаваш ли да бъдеш в думи пременена
и да сияеш в някой мой куплет?
- Любов? Любооов! - наистина ли нямаш сили
да се изправиш и да отстоиш?
Наистина ли?! Как ще се откажеш!
Нали сега си дваж по-силна от преди?!
- Любов! Любооов?! Моля те, кажи ми нещо...
Погледни ме, викай, заплачи...
Така ли цял живот ще си невидимо гореща
и ще се стапяш само в моите сълзи?
- Любов! Добре! Ще спра да пиша!
За теб изписах хиляди листа...
Но думите... ми шепнеш, винаги са само думи...
Но знаеш, те помагат ми от теб да не умра...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Елена Всички права запазени
