Моите музи
Седя пред Вас, Величествени Музи.
А вие ме поглеждате с гордост.
- Пиши за мен! - ми казва смело Ярост,
- пораждам толкова конфликти...
Нима на никому не ще е интересно
как бъркам и съдби, и цифри...
Пиши, че съм герой, че мога
да предизвикам нечии здрави нерви.
Пиши, че всичката тревога
пораждам аз и моите незнайни дебри...
Защо пък не за мен?! – изписка изведнъж Тъгата.
Та аз съм толкова велика!
Познаваш ме чудесно, знаеш правилата.
Ти знаеш как унищожително политам
и знаеш как съм ненадмината в сълзите!
И с теб се срещаме така неспирно,
че нямам нужда от реклама...
В мен се разпознават много хора,
така че няма никому да е банално...
- Пиши за мен! – Надигна се Страстта.
За мене може много да се пише...
Погубвам младост, правя чудеса
и появя ли се, ти трябва помощ Свише!
За моя Милост има книги много,
така че съм известна и на теб
и в твоето сърце оставих ярко лого,
та заслужавам някой ред...
– За мене нищичко ли няма да напишеш?! -
обади се свенливо Радостта.
Нали ти подарих прекрасни мигове...
Та знаеш що е щастие сега...
Е, вярно, аз за теб съм доста бедна,
емоции ти дадох нявга... затова
забравила си ме, но не е ли редно
едничка думичка да споменеш за мен сега?!
-Любов? Любоов? Защо мълчиш така сломено?
Не искаш ли да пиша и за теб?
Не заслужаваш ли да бъдеш в думи пременена
и да сияеш в някой мой куплет?
- Любов? Любооов! - наистина ли нямаш сили
да се изправиш и да отстоиш?
Наистина ли?! Как ще се откажеш!
Нали сега си дваж по-силна от преди?!
- Любов! Любооов?! Моля те, кажи ми нещо...
Погледни ме, викай, заплачи...
Така ли цял живот ще си невидимо гореща
и ще се стапяш само в моите сълзи?
- Любов! Добре! Ще спра да пиша!
За теб изписах хиляди листа...
Но думите... ми шепнеш, винаги са само думи...
Но знаеш, те помагат ми от теб да не умра...
© Елена Елена All rights reserved.
