Седя пред Вас, Величествени Музи.

А вие ме поглеждате с гордост.

- Пиши за мен! - ми казва смело Ярост,

- пораждам толкова конфликти...

Нима на никому не ще е интересно

как бъркам и съдби, и цифри...

Пиши, че съм герой, че мога

да предизвикам нечии здрави нерви.

Пиши, че всичката тревога

пораждам аз и моите незнайни дебри...

Защо пък не за мен?! – изписка изведнъж Тъгата.

Та аз съм толкова велика!

Познаваш ме чудесно, знаеш правилата.

Ти знаеш как унищожително политам

и знаеш как съм ненадмината в сълзите!

И с теб се срещаме така неспирно,

че нямам нужда от реклама...

В мен се разпознават много хора,

така че няма никому да е банално...

- Пиши за мен! – Надигна се Страстта.

За мене може много да се пише...

Погубвам младост, правя чудеса

и появя ли се, ти трябва помощ Свише!

За моя Милост има книги много,

така че съм известна и на теб

и в твоето сърце оставих ярко лого,

та заслужавам някой ред...

– За мене нищичко ли няма да напишеш?! -

обади се свенливо Радостта.

Нали ти подарих прекрасни мигове...

Та знаеш що е щастие сега...

Е, вярно, аз за теб съм доста бедна,

емоции ти дадох нявга... затова

забравила си ме, но не е ли редно

едничка думичка да споменеш за мен сега?!

-Любов? Любоов? Защо мълчиш така сломено?

Не искаш ли да пиша и за теб?

Не заслужаваш ли да бъдеш в думи пременена

и да сияеш в някой мой куплет?

- Любов? Любооов! - наистина ли нямаш сили

да се изправиш и да отстоиш?

Наистина ли?! Как ще се откажеш!

Нали сега си дваж по-силна от преди?!

- Любов! Любооов?! Моля те, кажи ми нещо...

Погледни ме, викай, заплачи...

Така ли цял живот ще си невидимо гореща

и ще се стапяш само в моите сълзи?

- Любов! Добре! Ще спра да пиша!

За теб изписах хиляди листа...

Но думите... ми шепнеш, винаги са само думи...

Но знаеш, те помагат ми от теб да не умра...