Моите стихове
и превръщаха буквите в празници,
от които танцуваха листите,
прегърнати здраво във страници.
Химикалът тактуваше ритъма,
а очите поглъщаха римата.
И се раждаха истински стихове,
във които душата попиваше.
Разцъфтелите чувства разпръскваха
аромата на дъхаво слово.
Аз неверните листи ги късах,
да танцуват добрите на воля.
Всички бисерни стихове пазя.
На живота, те са ми смисъла,
че не зная какво е омраза,
аз с любов и душа съм ги писал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
