16.07.2008 г., 6:45

Моите стихове

1.8K 0 12
От очите ми капеха бисери
и превръщаха буквите в празници,
от които танцуваха листите,
прегърнати здраво във страници.

Химикалът тактуваше ритъма,
а очите поглъщаха римата.
И се раждаха истински стихове,
във които душата попиваше.

Разцъфтелите чувства разпръскваха
аромата на дъхаво слово.
Аз неверните листи ги късах,
да танцуват добрите на воля.

Всички бисерни стихове пазя.
На живота, те са ми смисъла,
че не зная какво е омраза,
аз с любов и душа съм ги писал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки твой стих роден е в сърцето,
    всяка дума е бисер изстрадан.
    В паметта ми остава да свети
    една малка звезда засияла.
  • Прекрасен човек си ти Вал! Затова и стиховете ти имат живот.Само който не е прочел нещо твое,само той не би се докоснал до словото ти написано с душа и много любов!!!
  • Прекрасен човек си и затова си ги писал с любов и душа!
  • За тая чисто човешка изповед, по мъжки , ти стискам ръката! Голям Пич си Вале!Зем.
  • Твоите стихове са чудесни!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...