16.07.2008 г., 6:45

Моите стихове

1.8K 0 12
От очите ми капеха бисери
и превръщаха буквите в празници,
от които танцуваха листите,
прегърнати здраво във страници.

Химикалът тактуваше ритъма,
а очите поглъщаха римата.
И се раждаха истински стихове,
във които душата попиваше.

Разцъфтелите чувства разпръскваха
аромата на дъхаво слово.
Аз неверните листи ги късах,
да танцуват добрите на воля.

Всички бисерни стихове пазя.
На живота, те са ми смисъла,
че не зная какво е омраза,
аз с любов и душа съм ги писал.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки твой стих роден е в сърцето,
    всяка дума е бисер изстрадан.
    В паметта ми остава да свети
    една малка звезда засияла.
  • Прекрасен човек си ти Вал! Затова и стиховете ти имат живот.Само който не е прочел нещо твое,само той не би се докоснал до словото ти написано с душа и много любов!!!
  • Прекрасен човек си и затова си ги писал с любов и душа!
  • За тая чисто човешка изповед, по мъжки , ти стискам ръката! Голям Пич си Вале!Зем.
  • Твоите стихове са чудесни!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...