Моите стихове
и превръщаха буквите в празници,
от които танцуваха листите,
прегърнати здраво във страници.
Химикалът тактуваше ритъма,
а очите поглъщаха римата.
И се раждаха истински стихове,
във които душата попиваше.
Разцъфтелите чувства разпръскваха
аромата на дъхаво слово.
Аз неверните листи ги късах,
да танцуват добрите на воля.
Всички бисерни стихове пазя.
На живота, те са ми смисъла,
че не зная какво е омраза,
аз с любов и душа съм ги писал.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
