viliana_popova (something else)
145 1018
7.05.2011 г., 22:37 ч.

Моите Вселени 

  Поезия » Философска
1118 0 2

Погледни в очите ми,

тъмна мъгла

дере зениците

с остри нокти...

Четири стени и

лунна самота,

а сред нея

се извиват тъжни ноти...

Поканен си

в космическата празнота,

ела, със мен,

запълвай тишината.

Крила бели, 

изход от реалността,

подай ръката си

вместо отплата.

Полети в мен,

в моите вселени,

с хиляди звезди

и едно небе,

с поле безкрайно

и треви зелени,

с мечтите

на едно дете.

Влез и след теб

вратата затвори я,

не желая аз

в света си врагове,

единствено за теб

е таз магия

и никой друг

не ще я разбере.

Дете съм,

иди си, ако се страхуваш,

оседлай белия кон

и отлети...

Послушай...

детските мечти ли не дочуваш?

Не искам да порасна...

остани.

 

 

© something else Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Първите три пъти като го прочетох, го разбирах всеки път по различен начин и все по-красиво ми се струваше! Не смея да чета още и още, че ще ми отиде денят! :D Прекрасно е Вили, от много време не бях чел твойте вълшебства. И преди бяха чудесни, но сега съвсем си вдигнала летвата... Прекрасно е!!
  • Детето в тебе опази...
Предложения
: ??:??