Моите Вселени
Погледни в очите ми,
тъмна мъгла
дере зениците
с остри нокти...
Четири стени и
лунна самота,
а сред нея
се извиват тъжни ноти...
Поканен си
в космическата празнота,
ела, със мен,
запълвай тишината.
Крила бели,
изход от реалността,
подай ръката си
вместо отплата.
Полети в мен,
в моите вселени,
с хиляди звезди
и едно небе,
с поле безкрайно
и треви зелени,
с мечтите
на едно дете.
Влез и след теб
вратата затвори я,
не желая аз
в света си врагове,
единствено за теб
е таз магия
и никой друг
не ще я разбере.
Дете съм,
иди си, ако се страхуваш,
оседлай белия кон
и отлети...
Послушай...
детските мечти ли не дочуваш?
Не искам да порасна...
остани.
© something else All rights reserved.
