Моите Вселени

viliana_popova (something else)
145 1018

May 7, 2011, 10:37 PM

Poetry » Phylosophy

1092 0 2

Погледни в очите ми,

тъмна мъгла

дере зениците

с остри нокти...

Четири стени и

лунна самота,

а сред нея

се извиват тъжни ноти...

Поканен си

в космическата празнота,

ела, със мен,

запълвай тишината.

Крила бели,

изход от реалността,

подай ръката си

вместо отплата.

Полети в мен,

в моите вселени,

с хиляди звезди

и едно небе,

с поле безкрайно

и треви зелени,

с мечтите

на едно дете.

Влез и след теб

вратата затвори я,

не желая аз

в света си врагове,

единствено за теб

е таз магия

и никой друг

не ще я разбере.

Дете съм,

иди си, ако се страхуваш,

оседлай белия кон

и отлети...

Послушай...

детските мечти ли не дочуваш?

Не искам да порасна...

остани.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

SdUHaN`In`LovE (Борислав Попов)

2011-08-09T18:19:26+03:00

Първите три пъти като го прочетох, го разбирах всеки път по различен начин и все по-красиво ми се струваше! Не смея да чета още и още, че ще ми отиде денят! :D Прекрасно е Вили, от много време не бях чел твойте вълшебства. И преди бяха чудесни, но сега съвсем си вдигнала летвата... Прекрасно е!!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2011-05-07T23:08:13+03:00

Детето в тебе опази...