16.03.2012 г., 23:58

Мой

862 0 0

 

През девет луни недочакана...

За теб повече светя от всякога.

Ти не дишаш, когато

съм бялата

кожа на твойте желания.

Рисувам синьо под миглите

и дим пада.

Преглъщаш ме.

Горчива съм.

Не си жаден като предишните.

Нямаш песен. Задушаващо...

Не свирят пианистите,

завиват си пръстите около моите ноти,

като дървета без корени,

не стигат до горе, а в пепелта

пламъкът целува свещта,

гори листата. Не огънят

пари под краката ми,

a Луната!

Такава – странна, лунатичка -

вещерските ми очи те гледат

от тези думи, от следващия стих

и отровно не те молят

да ме обичаш, какъвто си.

Само ме постели по леглото си

като червени въздишки

по влюбени молекули от въздуха.

За малко.

Да те имам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Натали Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...