Mar 16, 2012, 11:58 PM

Мой

  Poetry
867 0 0

 

През девет луни недочакана...

За теб повече светя от всякога.

Ти не дишаш, когато

съм бялата

кожа на твойте желания.

Рисувам синьо под миглите

и дим пада.

Преглъщаш ме.

Горчива съм.

Не си жаден като предишните.

Нямаш песен. Задушаващо...

Не свирят пианистите,

завиват си пръстите около моите ноти,

като дървета без корени,

не стигат до горе, а в пепелта

пламъкът целува свещта,

гори листата. Не огънят

пари под краката ми,

a Луната!

Такава – странна, лунатичка -

вещерските ми очи те гледат

от тези думи, от следващия стих

и отровно не те молят

да ме обичаш, какъвто си.

Само ме постели по леглото си

като червени въздишки

по влюбени молекули от въздуха.

За малко.

Да те имам.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...