20.07.2010 г., 0:43 ч.

Мой ден 

  Поезия
674 0 14

Събуждам се. Кънтят от тишина
трамвайни спирки, сбутани кьошета.
Денят магически поръсва светлина
по сътвореното от Бога и Човека.
И светлокожа сутрин като стар чинар 
шепти. И като тежък грозд презрява.
Ще я опазя. И плашило, и пъдар
ще стана, но на никой не я давам!
Замръква бавно. Облаци тъмнеят.
Някой ми краде деня безцеремонно!
Ще го науча! Само да посмее!
...Нощта изсулва се с минутите виновно.

© Елена Биларева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??