Jul 20, 2010, 12:43 AM

Мой ден 

  Poetry
714 0 14

Събуждам се. Кънтят от тишина
трамвайни спирки, сбутани кьошета.
Денят магически поръсва светлина
по сътвореното от Бога и Човека.
И светлокожа сутрин като стар чинар 
шепти. И като тежък грозд презрява.
Ще я опазя. И плашило, и пъдар
ще стана, но на никой не я давам!
Замръква бавно. Облаци тъмнеят.
Някой ми краде деня безцеремонно!
Ще го науча! Само да посмее!
...Нощта изсулва се с минутите виновно.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??