14.03.2015 г., 11:50

Мой грях

668 0 1

Мой грях


Жадувам те,

осъзнавам,

губейки те,

съжалявам!


Ти беше всичко,

само те желаех,

знаейки отлично,

че ще се покаех.


Грешен съм,

пред теб и Бога,

объркан съм

и пълен със тревога.


Пронизах те,

сякаш с огнен меч,

погалих те

и почна дива сеч.


Усещах се,

що сторих,

мразех се,

но се преборих.

 

Пътят е бодлив,

а ти се се затичала,

венецът тъй трънлив

на себе си окичила.


Плащаш смъртния ми грях,

ала не това желая,

млад съм, но осиротях,

от болка ти аз ридая!


Търсейки спасение,

душата иска мира,

намирайки уединение,

сърцето болно спира!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зеленко Зеленков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...