Мой Творецо
Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас,
запламтява в искрица вселена.
Мой Творецо, чистия дъжд
ще отмие лъжи във лъжата.
Пуквала векове неведнъж
на надеждата в Тебе веслата.
Прекосили страха във тъгата,
слели вик към небесната длъж.
Мой Творецо, прашинка съм аз
всичко „мое” за Тебе е знаеш.
Всяко листче от тайни недра,
изумрудено знание вае.
От прахта слънчоглед засия,
Свобода за душата дълбае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
