28 мая 2020 г., 22:09

Мой Творецо 

  Поэзия
731 2 3

Мой Творецо, прашинка съм аз

ето ме, рисувай със мене.

По платно от съдби Твоя глас

избуява в песента ми зелена.

Клечица осветляваш в анфас,

запламтява в искрица вселена.

 

Мой Творецо, чистия дъжд

ще отмие лъжи във лъжата.

Пуквала векове неведнъж

на надеждата в Тебе веслата.

Прекосили страха във тъгата,

слели вик към небесната длъж.

 

Мой Творецо, прашинка съм аз

всичко „мое” за Тебе е  знаеш.

Всяко листче от тайни недра,

изумрудено знание вае.

От  прахта слънчоглед засия,

Свобода за душата дълбае.

© Мария Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за хубавите думи, Катя! Желая ти слънчев творчески ден!
    Ranrozar, благодаря за добрите думи и отправената забележка. Надявах се думичката да се подразбира от контекста. Пожелавам ти творчески успехи!
  • Пуквала?Не разбрах дали е разцъфнала или...
    Иначе написаното от теб ми харесва!
    Поздравления, Елиза 13!
  • Поздравления за хубавия стих, Мария!
Предложения
: ??:??