Мой Творецо
Мой Творецо, прашинка съм аз
ето ме, рисувай със мене.
По платно от съдби Твоя глас
избуява в песента ми зелена.
Клечица осветляваш в анфас,
запламтява в искрица вселена.
Мой Творецо, чистия дъжд
ще отмие лъжи във лъжата.
Пуквала векове неведнъж
на надеждата в Тебе веслата.
Прекосили страха във тъгата,
слели вик към небесната длъж.
Мой Творецо, прашинка съм аз
всичко „мое” за Тебе е знаеш.
Всяко листче от тайни недра,
изумрудено знание вае.
От прахта слънчоглед засия,
Свобода за душата дълбае.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Все права защищены
