3.11.2005 г., 11:04

Може би...

1.1K 0 5
Може би зад ъгъла ме чакаш всеки ден,
може би ме гледаш през балкона уморен,
може би край тебе всеки ден минавам
и тайничко се надявам.
Може би ме чакаш дълго
нощем със чаша вино във ръка,
и аз не идвам само самота.
Може би понякога плачеш
с мъжки едри сълзи,когато много
ти липсвам,когато много боли.
Може би мечатеш когато вали
и стихчета пишеш за мене,
може би...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не мога да разбера само едно: Защо повечето хора се стремят към поправки? Тя така го е "видяла", така го е почуствала и съответно така го е написала...; После, "какво е искал да каже автора...?"
    Но няма да нищя тази тема тук - не и е мястото и времето!
    Нане, на мен ми харесва, и не само заради онзи фактор (ти заеш кой)
  • може би....
    благодаря!Но не обичам да променям стиховете си,то все едно да промениш нещо което си преживял просто неможеш.И колкото и да променяш няма да се хареса на всеки,винаги ще има нужда от промяна.
    Поздрави
  • На две места леко куца, но като идея е мн добро...
  • Благодаря ти за милите думи.За мене означава много някой да го усети със сърце,както аз съм го усетила.
  • Колко невероятно точно е казано!Неможеш да си представиш колко си права!Защото точно това съм изпитвал и аз!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...