Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.

С лъчите изковавам нежни, златни рими
горчива нишка вплитам, мъничко тъга,
в стиха ми плачат всички нощи нелюбими,
а любовта се смее, както досега.

В смеха ми стене тихо с чувство недопято
сърцето на щуреца в мрака на нощта,
оплаква любовта, несбъднатото лято,
онези звездопади... тя ги обеща..

Остават още шепа дни и зад превала,
ще скрие август свойта сянка... Изтънял.
Луната плаче нейде скри се, премаляла...
Ех, стара скитнице любов, не ти е жал.

Сърцето на щуреца в своето ще скътам,
жестока скитнице, нахалост го уби.
И вечно ще те следвам, хванеш ли си пътя,
любов самата аз ще стана... Може би.

https://youtu.be/9R2qKYgKoNY?si=Mg4PZ6nGtHf4nniz