2.08.2007 г., 12:03

Можем ли да се спасим

927 0 3
Гледах хората в очите,
но страхувам се сега,
че не греят в тях лъчите -
има само самота.

Гледам ги, уж са щастливи,
но не е така, нали?
Трудно им е! В дните сиви
страдат, много ги боли.

Всички са така нещастни,
а се смеят, ей-така
пият и са те подвластни
на омраза и тъга.

Ех, да можех да се справя
с всичко лошо с лекота
и проблеми да оправям...
Ех, защо не мога да...

Господи, защо така е
всеки с другия е враг
и за другия нехае...
Как ще свърши всичко, как?

Алкохолът ли ни свързва?
Всичко друго ни дели,
тя и чашката омръзва,
а след нея сме сами.

Вярно е, добре ни става,
щом си пийнеме, нали?
Но какво след туй остава? -
мъка, спомени, сълзи.

Как ли всичко ще приключи,
аз не искам и да знам,
но каквото и да стане,
всеки ще остане сам.

Всички ще се търсим дружно,
но дали ще си простим,
че не сме били задружни?
Можем ли да се спасим?

Иска ми се да повярвам,
че ще бъдем близки, да
нямам избор, а ще вярвам,
че ще променим света.

Бъдещето в нас е само
и ще трябва да вървим
все напред! И вярно рамо
да дадем! Да си простим!

Можеш ли да го направиш?
Хайде, давай смело ти!
Всичко лошо ще забравиш -
всеки тъй ще ти прости!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелина Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И мен ме тормозеха същите мисли преди.
    После се научих да избягвам лошите хора и открих, че добрите не са малко. В тях е надеждата.
    Когато ти е тъжно гледай филма Love Actually и ще видиш колко любов има по света

    Съжалявам, че днес прекалих с коментарите към теб, но усетих и поезията ти и чувствата ти много близки
  • Права си мила!ПОЩА!
  • Не бъди черногледа!Не всичко е лошо и черно на този свят!Поздрав!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...