Aug 2, 2007, 12:03 PM

Можем ли да се спасим

  Poetry
925 0 3
Гледах хората в очите,
но страхувам се сега,
че не греят в тях лъчите -
има само самота.

Гледам ги, уж са щастливи,
но не е така, нали?
Трудно им е! В дните сиви
страдат, много ги боли.

Всички са така нещастни,
а се смеят, ей-така
пият и са те подвластни
на омраза и тъга.

Ех, да можех да се справя
с всичко лошо с лекота
и проблеми да оправям...
Ех, защо не мога да...

Господи, защо така е
всеки с другия е враг
и за другия нехае...
Как ще свърши всичко, как?

Алкохолът ли ни свързва?
Всичко друго ни дели,
тя и чашката омръзва,
а след нея сме сами.

Вярно е, добре ни става,
щом си пийнеме, нали?
Но какво след туй остава? -
мъка, спомени, сълзи.

Как ли всичко ще приключи,
аз не искам и да знам,
но каквото и да стане,
всеки ще остане сам.

Всички ще се търсим дружно,
но дали ще си простим,
че не сме били задружни?
Можем ли да се спасим?

Иска ми се да повярвам,
че ще бъдем близки, да
нямам избор, а ще вярвам,
че ще променим света.

Бъдещето в нас е само
и ще трябва да вървим
все напред! И вярно рамо
да дадем! Да си простим!

Можеш ли да го направиш?
Хайде, давай смело ти!
Всичко лошо ще забравиш -
всеки тъй ще ти прости!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И мен ме тормозеха същите мисли преди.
    После се научих да избягвам лошите хора и открих, че добрите не са малко. В тях е надеждата.
    Когато ти е тъжно гледай филма Love Actually и ще видиш колко любов има по света

    Съжалявам, че днес прекалих с коментарите към теб, но усетих и поезията ти и чувствата ти много близки
  • Права си мила!ПОЩА!
  • Не бъди черногледа!Не всичко е лошо и черно на този свят!Поздрав!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....