Можем ли да се спасим
но страхувам се сега,
че не греят в тях лъчите -
има само самота.
Гледам ги, уж са щастливи,
но не е така, нали?
Трудно им е! В дните сиви
страдат, много ги боли.
Всички са така нещастни,
а се смеят, ей-така
пият и са те подвластни
на омраза и тъга.
Ех, да можех да се справя
с всичко лошо с лекота
и проблеми да оправям...
Ех, защо не мога да...
Господи, защо така е
всеки с другия е враг
и за другия нехае...
Как ще свърши всичко, как?
Алкохолът ли ни свързва?
Всичко друго ни дели,
тя и чашката омръзва,
а след нея сме сами.
Вярно е, добре ни става,
щом си пийнеме, нали?
Но какво след туй остава? -
мъка, спомени, сълзи.
Как ли всичко ще приключи,
аз не искам и да знам,
но каквото и да стане,
всеки ще остане сам.
Всички ще се търсим дружно,
но дали ще си простим,
че не сме били задружни?
Можем ли да се спасим?
Иска ми се да повярвам,
че ще бъдем близки, да
нямам избор, а ще вярвам,
че ще променим света.
Бъдещето в нас е само
и ще трябва да вървим
все напред! И вярно рамо
да дадем! Да си простим!
Можеш ли да го направиш?
Хайде, давай смело ти!
Всичко лошо ще забравиш -
всеки тъй ще ти прости!
© Цветелина Янкова All rights reserved.
