Aug 2, 2007, 12:03 PM

Можем ли да се спасим 

  Poetry
660 0 3
Гледах хората в очите,
но страхувам се сега,
че не греят в тях лъчите -
има само самота.

Гледам ги, уж са щастливи,
но не е така, нали?
Трудно им е! В дните сиви
страдат, много ги боли.

Всички са така нещастни,
а се смеят, ей-така
пият и са те подвластни
на омраза и тъга.

Ех, да можех да се справя
с всичко лошо с лекота
и проблеми да оправям...
Ех, защо не мога да...

Господи, защо така е
всеки с другия е враг
и за другия нехае...
Как ще свърши всичко, как?

Алкохолът ли ни свързва?
Всичко друго ни дели,
тя и чашката омръзва,
а след нея сме сами.

Вярно е, добре ни става,
щом си пийнеме, нали?
Но какво след туй остава? -
мъка, спомени, сълзи.

Как ли всичко ще приключи,
аз не искам и да знам,
но каквото и да стане,
всеки ще остане сам.

Всички ще се търсим дружно,
но дали ще си простим,
че не сме били задружни?
Можем ли да се спасим?

Иска ми се да повярвам,
че ще бъдем близки, да
нямам избор, а ще вярвам,
че ще променим света.

Бъдещето в нас е само
и ще трябва да вървим
все напред! И вярно рамо
да дадем! Да си простим!

Можеш ли да го направиш?
Хайде, давай смело ти!
Всичко лошо ще забравиш -
всеки тъй ще ти прости!

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • И мен ме тормозеха същите мисли преди.
    После се научих да избягвам лошите хора и открих, че добрите не са малко. В тях е надеждата.
    Когато ти е тъжно гледай филма Love Actually и ще видиш колко любов има по света

    Съжалявам, че днес прекалих с коментарите към теб, но усетих и поезията ти и чувствата ти много близки
  • Права си мила!ПОЩА!
  • Не бъди черногледа!Не всичко е лошо и черно на този свят!Поздрав!
Random works
: ??:??