Мойто не и твойто да
Жаждата за чиста пролет,
чувството ми за вина,
като птиците след полет
търсят свойте имена.
И защо така отрано
тези чувства ме гнетят?
Времето ли - неразбрано
или птици не летят?
Женски образ аз залюбвам...
Ти ли, мила, си това?
В срещите те недолюбвам,
след раздяла те зова.
Чувствата ми не умират -
явно имат те следа.
Под небето се събират
мойто "Не" и твойто "Да".
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
