Мойто не и твойто да

4.01.2013 г., 16:09 ч.

Поезия » Любовна

434 0 0

Жаждата за чиста пролет,

чувството ми за вина,

като птиците след полет

търсят свойте имена.

И защо така отрано

тези чувства ме гнетят?

Времето ли - неразбрано

или птици не летят?

Женски образ аз залюбвам...

Ти ли, мила, си това?

В срещите те недолюбвам,

след раздяла те зова.

Чувствата ми не умират -

явно имат те следа.

Под небето се събират

мойто "Не" и твойто "Да".

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.