Jan 4, 2013, 4:09 PM

Мойто не и твойто да

  Poetry » Love
570 0 0

Жаждата за чиста пролет,

чувството ми за вина,

като птиците след полет

търсят свойте имена.

 

И защо така отрано

тези чувства ме гнетят?

Времето ли - неразбрано

или птици не летят?

 

Женски образ аз залюбвам...

Ти ли, мила, си това?

В срещите те недолюбвам,

след раздяла те зова.

 

Чувствата ми не умират -

явно имат те следа.

Под небето се събират

мойто "Не" и твойто "Да".

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...