Мокра нощ
МОКРА НОЩ
... вятърът на окарина свирна в столичния парк,
изведнъж дъждът се срина и намокри моя кларк –
на една сиротна пейка – както кротко си седях,
чудех се къде офейка? – леко трезвен развейпрах,
и дали ще дойдеш скоро, да те милна съм навит,
изкадих едно "Маrlboro"
под чадъра си пробит,
и през димната завеса размечтах се пак за теб! –
роклята ти ми хареса! – треволяче в тиха степ,
с дъх на пролетни парфюми и загадъчния крем,
в миг изгубих ум и думи! – и обезумях съвсем,
сетне прекосих площада, мокра нощ се очерта.
Дъжд над милата ми Влада.
Дъжд от Обич над света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
