Мокра нощ
МОКРА НОЩ
... вятърът на окарина свирна в столичния парк,
изведнъж дъждът се срина и намокри моя кларк –
на една сиротна пейка – както кротко си седях,
чудех се къде офейка? – леко трезвен развейпрах,
и дали ще дойдеш скоро, да те милна съм навит,
изкадих едно "Маrlboro"
под чадъра си пробит,
и през димната завеса размечтах се пак за теб! –
роклята ти ми хареса! – треволяче в тиха степ,
с дъх на пролетни парфюми и загадъчния крем,
в миг изгубих ум и думи! – и обезумях съвсем,
сетне прекосих площада, мокра нощ се очерта.
Дъжд над милата ми Влада.
Дъжд от Обич над света.
© Валери Станков All rights reserved.
