Мокър спомен за Поет
МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта,
и – нали съм ненаситен, луд за цял орляк деца,
по стъклата на колите ви рисувам слънчица,
пролетно небе, авлига, кош с кефали и каи,
вярвайте, денят пристига, и – красив, за вас струи,
стих написах ви по залез в ямб, хорей и анапест,
и подписах с показалец – с обич! – благата си вест,
там – на пейката позната, ще ви прочета сонет –
малък силует в мъглата – мокър спомен за Поет.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
