23.02.2018 г., 10:22

Молба

758 0 3

 

 

                                           на Георги

 

Хей съдба, вземи си къс от мене,

не от непослушното дете,

данъка за мъдрост ще поема

не дамгосвай малките ръце.

 

Оставѝ по пръстите недоиграли

дългата си палава игра,

не следа от сблъсъка фатален

на пресечено нещастие дъха.

 

На, вземи от тез ръце самотници,

дето са ми нужни все насън,

жаждата за първото докосване

и забий прокълнатия трън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...