на Георги
Хей съдба, вземи си къс от мене,
не от непослушното дете,
данъка за мъдрост ще поема
не дамгосвай малките ръце.
Оставѝ по пръстите недоиграли
дългата си палава игра,
не следа от сблъсъка фатален
на пресечено нещастие дъха.
На, вземи от тез ръце самотници,
дето са ми нужни все насън,
жаждата за първото докосване
и забий прокълнатия трън.
© Светличка All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
