на Георги
Хей съдба, вземи си къс от мене,
не от непослушното дете,
данъка за мъдрост ще поема
не дамгосвай малките ръце.
Оставѝ по пръстите недоиграли
дългата си палава игра,
не следа от сблъсъка фатален
на пресечено нещастие дъха.
На, вземи от тез ръце самотници,
дето са ми нужни все насън,
жаждата за първото докосване
и забий прокълнатия трън.
© Светличка All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
