19.08.2006 г., 17:31

МОЛБА

1.4K 0 4

 

            МОЛБА

                 

                                     На Малкия принц,

                                     когото не потърсих

 

      Прости ми, че не те потърсих

      в зениците на слънчевия залез.

      Не те потърсих даже във съня си,

      когато по звездите обикалях.

 

      Прости ми, че живея във пустиня

      и змиите край мен са много…

      Не ги попитах, моля те, прости ми:

      за теб не ги попитах със тревога.

 

      Прости ми, съумях да бъда всичко –

      и крал, и бизнесмен, и фенерджия,

      и географ, и роза, и лисица,

      но не успях във мен да те открия.

 

      Прости ми, малък мой, не те потърсих.

      Животът ми е кратък по неволя,

      далеч от тебе построих дома си.

      Прости ми, само за това те моля.

 

 

                          3.06.2003г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
    - Какво искаш да кажеш?
    - Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!"
    из "Малкият принц"

    Поздрав, Василена!
  • Много ме развълнува текста.
    Добре изработен от началото до края.
    Браво!
  • Колко чиста и искрена молба. Красив стих. Браво, Василена.
  • Чудесно стихотворение!!!
    Ще намериш своя малък принц!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...