Regina_Hierro (Василена)
60 25
19.08.2006 г., 17:31 ч.

МОЛБА 

  Поезия
860 0 4

 

            МОЛБА

                 

                                     На Малкия принц,

                                     когото не потърсих

 

      Прости ми, че не те потърсих

      в зениците на слънчевия залез.

      Не те потърсих даже във съня си,

      когато по звездите обикалях.

 

      Прости ми, че живея във пустиня

      и змиите край мен са много…

      Не ги попитах, моля те, прости ми:

      за теб не ги попитах със тревога.

 

      Прости ми, съумях да бъда всичко –

      и крал, и бизнесмен, и фенерджия,

      и географ, и роза, и лисица,

      но не успях във мен да те открия.

 

      Прости ми, малък мой, не те потърсих.

      Животът ми е кратък по неволя,

      далеч от тебе построих дома си.

      Прости ми, само за това те моля.

 

 

                          3.06.2003г.

© Василена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "- Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки. За учениците те са проблем. За моя бизнесмен бяха злато. Но всички тези звезди мълчат. А ти ще имаш звезди, каквито няма никой друг...
    - Какво искаш да кажеш?
    - Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!"
    из "Малкият принц"

    Поздрав, Василена!
  • Много ме развълнува текста.
    Добре изработен от началото до края.
    Браво!
  • Колко чиста и искрена молба. Красив стих. Браво, Василена.
  • Чудесно стихотворение!!!
    Ще намериш своя малък принц!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??