МОЛБА
МОЛБА
На Малкия принц,
когото не потърсих
Прости ми, че не те потърсих
в зениците на слънчевия залез.
Не те потърсих даже във съня си,
когато по звездите обикалях.
Прости ми, че живея във пустиня
и змиите край мен са много…
Не ги попитах, моля те, прости ми:
за теб не ги попитах със тревога.
Прости ми, съумях да бъда всичко –
и крал, и бизнесмен, и фенерджия,
и географ, и роза, и лисица,
но не успях във мен да те открия.
Прости ми, малък мой, не те потърсих.
Животът ми е кратък по неволя,
далеч от тебе построих дома си.
Прости ми, само за това те моля.
3.06.2003г.
© Василена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много ме развълнува текста.
Добре изработен от началото до края.
Браво! -
Колко чиста и искрена молба. Красив стих. Браво, Василена.
-
Чудесно стихотворение!!!
Ще намериш своя малък принц!!!
Поздрави!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
- Какво искаш да кажеш?
- Тъй като аз ще живея на една от тях, тъй като аз ще се смея на една от тях, когато погледнеш нощем небето, ще ти се струва, че всички звезди се смеят. Ти ще имаш звезди, които знаят да се смеят!"
из "Малкият принц"
Поздрав, Василена!