МОЛБА
МОЛБА
На Малкия принц,
когото не потърсих
Прости ми, че не те потърсих
в зениците на слънчевия залез.
Не те потърсих даже във съня си,
когато по звездите обикалях.
Прости ми, че живея във пустиня
и змиите край мен са много…
Не ги попитах, моля те, прости ми:
за теб не ги попитах със тревога.
Прости ми, съумях да бъда всичко –
и крал, и бизнесмен, и фенерджия,
и географ, и роза, и лисица,
но не успях във мен да те открия.
Прости ми, малък мой, не те потърсих.
Животът ми е кратък по неволя,
далеч от тебе построих дома си.
Прости ми, само за това те моля.
3.06.2003г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Все права защищены
