anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
8.11.2008 г., 23:04 ч.

Молба 

  Поезия » Философска
609 0 6

Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!

Така не измъчвай душата ми грешна!

Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,

аз моля те края накрак да посрещна!

Когато прекършва се лятото, крехко и вяло,

да секне и пътят ми, трънено стръмен.

Тогава сърцето ми жадно, от ситост преляло,

да стихне във полет, безпаметно сънен.

В часа на мълчание, в който и полъхът плаши,

да вярвам: в отвъдното някой ме чака.

Щом светлото скрият цветята във ангелски чаши,

от здрач притаен да премина към мрака...

© Аноним Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??