anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Nov 8, 2008, 11:04 PM

Молба 

  Poetry » Phylosophy
646 0 6

Недей ме наказва в легло да умирам, о, Боже!

Така не измъчвай душата ми грешна!

Затвор непосилен за мен е предсмъртното ложе,

аз моля те края накрак да посрещна!

Когато прекършва се лятото, крехко и вяло,

да секне и пътят ми, трънено стръмен.

Тогава сърцето ми жадно, от ситост преляло,

да стихне във полет, безпаметно сънен.

В часа на мълчание, в който и полъхът плаши,

да вярвам: в отвъдното някой ме чака.

Щом светлото скрият цветята във ангелски чаши,

от здрач притаен да премина към мрака...

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??