Недей да се тревожиш за миналите страсти
и голото ми тяло кому било утеха.
Не можеш да ме съдиш. Живота ми на части
да съдереш и хвърлиш като ненужна дреха.
Какво преди било е – не, няма да узнаеш...
Сега ме имаш цялата – отдадена и топла.
Не ме измъчвай, спри! Не бива да гадаеш...
Сърцето ми – сълза е. А миговете – вопли.
Дори да ти разкажа за бившите ми чувства,
това ще промени ли сегашната ни близост?
Обичай ме, пази ме, отглеждай ме изкусно,
душата ми разтварай и цял във нея влизай.
Благодари, че можем, в оставащото време,
по пътя за Нататък, без много да му мислим,
две глътки нежност, шепа любов да вземем
и двамата щастливи в пръстта да легнем чисти.
© Нина Чилиянска Всички права запазени