27.04.2015 г., 18:30

Молба

694 1 4

Улови ме в твоите целувки

като малка нощна пеперуда.

Изиграй тревоги и преструвки...

Нека ти се струва, че съм луда,

 

че съм вамп, хетера пресметлива,

дето иска всичко в теб да има,

или чиста дева срамежлива, 

дето все повтаря твойто име.

 

Ти мисли  каквото си поискаш...

Аз, уви, за тебе мисля само -

как до устните си  ме притискаш,

как заспивам все на твойто рамо...

 

Удави ме в погледа си светъл.

Аз от него няма да изплувам.

Разпръсни ме като бяла пепел,

за да спра за теб да съществувам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е! '"разпръсни ме като бяла пепел" Харесах!
  • Великолепно стихотворение.Страшно много ми допадна. Отразяваш една истинска любов. Всеотдайна до край. Толкова искрена и чиста, като капка от пролетна роса.Талантливо сътворена и с прекрасен стих!
    Поздравления и хубав ден!
  • "Ти мисли каквото си поискаш...
    Аз, уви, за тебе мисля само -
    как до устните си ме притискаш,
    как заспивам все на твойто рамо..."

    Много добра творба! Поздравления! Никола да знаеш, че поетите които пишат хубави неща и след време изчезват, винаги се завръщат с нещо по-добро! А понякога точно тези поети пишат едни от най-хубавите стихотворения! 6 от мен!
  • Харесах, Нина!Хубаво любовно стихо!Нещо се позагуби напоследък.
    Липсваше от сайта!Оценявам стихото ти!Ти пишеш хубаво!
    Поздрави от мен и лека априлска вечер!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...