Apr 27, 2015, 6:30 PM

Молба

  Poetry » Love
696 1 4

Улови ме в твоите целувки

като малка нощна пеперуда.

Изиграй тревоги и преструвки...

Нека ти се струва, че съм луда,

 

че съм вамп, хетера пресметлива,

дето иска всичко в теб да има,

или чиста дева срамежлива, 

дето все повтаря твойто име.

 

Ти мисли  каквото си поискаш...

Аз, уви, за тебе мисля само -

как до устните си  ме притискаш,

как заспивам все на твойто рамо...

 

Удави ме в погледа си светъл.

Аз от него няма да изплувам.

Разпръсни ме като бяла пепел,

за да спра за теб да съществувам.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво е! '"разпръсни ме като бяла пепел" Харесах!
  • Великолепно стихотворение.Страшно много ми допадна. Отразяваш една истинска любов. Всеотдайна до край. Толкова искрена и чиста, като капка от пролетна роса.Талантливо сътворена и с прекрасен стих!
    Поздравления и хубав ден!
  • "Ти мисли каквото си поискаш...
    Аз, уви, за тебе мисля само -
    как до устните си ме притискаш,
    как заспивам все на твойто рамо..."

    Много добра творба! Поздравления! Никола да знаеш, че поетите които пишат хубави неща и след време изчезват, винаги се завръщат с нещо по-добро! А понякога точно тези поети пишат едни от най-хубавите стихотворения! 6 от мен!
  • Харесах, Нина!Хубаво любовно стихо!Нещо се позагуби напоследък.
    Липсваше от сайта!Оценявам стихото ти!Ти пишеш хубаво!
    Поздрави от мен и лека априлска вечер!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...